16 август 2009

Най-накрая покорихме и Кончето, заедно с вр. Вихрен на Пирин

По план още от средата на май месец се знаеше, че таз годишното екскурзионно летуване ще бъде на Пирин, с начална дата 15 август. Аз почти бях сигурен, че ще се включа само за уикенда, като по програма започваме от х. Вихрен, качване на Кончето през Казана, минаване през заслон Кончето, връщане до Премката и качване на вр. Вихрен със слизане от другата му страна. И плана се реализира по първоначалната схема.

Тъй като в събота си поваля дъждец сериозно, ние решихме да подремем до към следобед, разпъвайки колата, събирайки целия багаж отпред. Така багажника се превърна в едно чудесно двойно легло, даже пригодно за двуметрови хора. :-)
Вечерта се заформи добра софра, всеки извади "кой каквото си донесъл", аз бях специално опазил 200 грама Пещерска ракия от миналогодишното екскурзионно и си я изпих с кеф.
А ето че дойде и моментът, в който Божо извади гайдата, но в един момент се появи хижаря, който забрани да се свири в хижата и всички се изнесохме навън. Беше жестоко, както винаги!
На сутринта, след ранно ставане и закуска, закъснели с тръгването около 1 час от групата се изстреляхме с бързо темпо към т.нар. местност Казана, където всъщност успяхме да догоним групата. Времето бе облачно и леко ветровито, не много студено. Стигайки до Премката, групата се раздели на две - по-голямата част се отказа да атакува Кончето заради времето, но 7 от нас не се отказаха и тръгнахме в голямата мъгла по ръба, с крайна цел заслон Кончето.
На връщане мъглата на моменти започна да се разсейва на моменти и започнаха да се появяват невероятни гледки към Рила, както и от другата страна към вр. Вихрен.
Тук вече на слизане от Кончето съм застанал на ръба на безкрайната пропаст.
а заради тази моя поза на Вили колената и се размекнаха, когато ме видя къде съм се надвесил :-)
Слезли вече от Кончето, вече на Премката се отправяме към върха, който се показва сред мъглата за момент.
От върха снимките са у Иво, който скоро може и да не ми ги даде. Към 18:00 ч. стигнахме до хижата, похапнахме боб и леща и потеглихме към София. Имахме един стопаджия от Банско, който си беше тръгнал с късмета - оказа се че пътува за Младост 1, където аз трябваше да оставя адаша Ачо. Към 22:00 ч. си бях в къщи.

Ето и повече снимки.
Публикуване на коментар