12 април 2009

Snow Culture Rila Lakes '09

Съвсем спонтанната идея за ходене на Седемте Рилски Езера се превърна в поредния хубав уикенд извън големия град - уикенд изпълнен със много слънце, преходи със снегоходки и пролетен сняг в подножието на ез. Бъбрека.

С ранен старт в събота сутрин и сравнително бързо придвижване, стигнахме към 10:00 ч. над х. Пионерска. На паркинга пред новопостроения незаконен лифт беше по-зле от колкото на разорана нива след наводнение - топящи се снегове и разкаляно до коленете. След като паркирахме колата на безпоасно място, в близост до пътя, нагазихме в калта и се придвижихме нагоре към заснежената част, за да се подготви с багажите за ходенето нагоре. Междувременно се появиха Мишо и Тачката, нарамили сноубордовете и те към хижата.

Стотина метра над лифта вече беше изцяло заснежено, така че сложихме снегоходките и лека полека тръгнахме нагоре и към 12:30 ч. бяхме на хижата. Направи ми впечатление, че доста хора бойкотират използването на незаконния лифт, предвид че и цената, която предлагат е неоправдано висока - 10 лв. за една посока и 15 лв. в двете посоки. Също така "Рила Спорт" искат пари за да превозят багаж.

Настанихме се в стая 403 за 12 човека. Полегнахме малко и тръгнахме в посока ез. Бъбрека покрай "паничката", минавайки над улеите, следвайки зимната маркировка, като за нула време времето се скофти, заоблачи и започна да вали сняг, който принудително ни върна в хижата към 18:30 ч. Отново си полегнахме и с всички налични средства - фотоапарат, хапване и пийване слезнахме надолу, където лека полека се заформяше купона.

Наздравици, тостове, стари и нови познати, та така откарахме до към 23:00 ч., когато изведнъж един от хижарите реши да ни преориентира към заведението в мазето и най-грубо обяви, спирайки музиката и прибирайки всички кабели, че партито свършва и който иска да слиза в мазето. Аз само наминах за 30 минутки и си легнах.

С колегата Дидо и Ивет в пушилнята на хижата
В неделя се излюпихме към 8:00 ч., пробудени от яркото слънце, предвид че нямахме пердета на прозорците. Закусихме чудесни пържени филийки с конфитюр, сирене и мурсалски чай и към 10:00 ч. тръгнахме отново нагоре към езерата, като Мария реши да кара ски за последно този сезон.

Край брега на ез. Близнака си направихме чудесна почивка за около един час, препичайки се на слънце и радвайки се на тишината. Тръгнахме да слизаме надолу и се засякохме с нашите съквартиранти от хижата, които си бяха изградили скокче и си правеха трикове, аз даже успях да направя няколко снимки.

Един час на припек
Тръгнахме заедно надолу и аз се опитах да си пусна хвърчилото, но при всеки опит вятъра спираше...

Оплетен като петел в кълчища
Като стигнахме до хижата погледахме как запалени карачи преминаваха през езерото на скорост и 80% имаха успех, но имаше и забавни случаи, в които някой я падаше във водата, я спираше насред езерото, затъвайки до колене в ледените води.

Направихме един бърз и късен обяд и тръгнахме да слизаме надолу пеш, към 18:00 ч. бяхме на колата и около 20:00 ч. всички си бяха вече по домовете.

На брега на едно от езерата
Снимките са тук.
Публикуване на коментар