неделя, 19 април 2009 г.

Пещера "Магурата", крепост "Калето" и Белоградчишките скали

След като се наспахме и станахме към 8:30 ч., леко премръзнали заради летните спални чували, си казахме "Христос воскресе" и се чукнахме с яйца, хапнахме козунак с боза и започнахме да прибираме палатката и да се отправяме към следващия етап от нашето пътуване.

След като излязохме от гр. Враца заваля дъжд и в гр. Монтана ни посрещна дъжд, като едва в района вече на пещера Магурата имаше проблясъци на пролетното слънце. Паркирахме колата, купихме си билети и влезнахме в пещерата. Имаше група с водач, която бе влезнала 15 минути преди нас и в един момент ги застигнахме. В залата, в която се провеждат концерти, както каза водача има много хубава акустика и подкани някой да запее, за да се чуе. Марина се престраши и запя "Хубава си моя горо" - наистина беше велико, а и самата тя после каза, че това и е било мечта да запее в пещера.

На изхода на пещерата, от другата страна на хълма се намираше Рабишко езеро, а и слънцето бе преборило всички облаци и беше се затоплило много. 1,5 км походихме до входа на пещерата, изядохме по един сладолед "Ескимо" и продължихме към последния етап от нашето пътуване - Белоградчик и крепостта "Калето".

Около 14:30 ч. се бяхме изкачили на входа на комплекса, покатерихме се на скалите от към астрономическата обсерватория, похапнахме и се понесохме към самата крепост и по големите скални образувания. Покатерихме се на повечето, снимахме се, порадвахме се на чудесните гледки и тъй като започваше да се заоблачава и да припръсква, се отправихме към колата за да си тръгваме в посока гр. София.

Около 20:00 ч. бяхме на входа на гр. София при нормално натоварване на пътя и в 21:00 ч. всеки си бе по домовете на топло...

Снимките от моя фотоапарат са тук.
Снимките на Марина са тук.
Публикуване на коментар

Да си сътворим гхи в домашни условия

През последните месеци осъзнато се опитвам да огранича консумацията на млечни продукти, макар да нямам проявено неразположение към тях. Из...