понеделник, 22 септември 2008 г.

Три дни в ориента - до Истанбул и обратно

След като плана за ходене до о-в Гьокчеада пропадна, решихме да се отбием до Истанбул. Аз, Деси, Петко и Дино.

Както очаквах тръгнахме доста по-късно от планираното. На границата минахме за по-малко от половин час, като притесненията, около документите на колата, която е с пълномощно, се оказха излишни, но типично в стил Деси, тя се вкара във филм, че ще ни върнат, защото пълномощното е преведено само на английски, а не на турски. След границата се качихме на магистралата и в Истанбул бяхме към 8:00 ч. Благодарение на моя верен приятел - телефонът ми с вградения GPS се докарахме до самия хостел, който е на центъра. Тъй като бе доста рано за чек-ин си направихме една разходка до стадиона на Бешикташ, минахме по моста на Босфора и се разходихме до Азиатската част, пробвахме баклави и толумби, поседяхме до морето и се отправихме обратно към Европа за да подремнем следобеда.

Вечерта след следобедната дрямка ни отведе пак до крайбрежието, където стотина рибари се приготвяха да събират такъмите след риболов от моста над Босфора. Поразходихме се, полюбувахме се на нощните светлини и хоризонта, видяхме 2 големи круизни кораба и капнали от умора, бяхме готови за спане.

На втория ден имахме планирано ходене до няколко места, но за съжаление тъй като бе неделя (пазар на турски) почти всички магазини бяха затворени, но имаше много хора по улиците и основно посетители в джамиите. Капалъ Чарши бе затворен. За да влезнем в Света София пък искаха по 20 лири (курса е около 1:1), при което се отказахме. В Синята джамия така и не пожелахме да гледаме, защото бе страхотна навалица. Направихме си един круиз с градските корабчета по Босфора, вечеряхме много вкусна рибка и отново капнали се прибрахме да се освежим и късната вечер ни отведе в моят любим наргиле бар. Там откарахме до почти полунощ, но си заслужаваше напрежението.

Последния ден ни бе за опаковане и ранно тръгване. По магистралата и хоп... след 200 км газостанция на Одрин. Решихме да пообиколим в Одрин, пак похапнахме и най-накрая си хванахме пътя, като този път чакането ни отне около 90 минути, то не беха гишета, проверки и т.н.

Ретро трамвай по главната улица
Кула "Галата"
...без коментар...Отново...без коментар...Снимките са тук.
Публикуване на коментар

Всичко с времето си - за босоногото бягане по пясък и историята на една чешма

  Преди повече от две години участвах на първото си състезание по пясък и на бос крак - Камчийски пясъци 2015 . Записах се на късат...