неделя, 3 февруари 2008 г.

Три дни на хижа Рилски езера

След като се върнах от с. Чифлик в четвъртък и си отворих пощата и разните блогове се оказа, че Иво, Божо и Ачо са заминали за Рила в четвъртък сутринта, а Влади поради ангажименти ще пътува чак в събота. Това много ме притесни, защото ми се искаше да не губя петък в София. За голям мой късмет Дончо имаше същия проблем като мен и ето, че си намерихме един друг компания за пътуването в петък. Уговорката ни бе за 8:00 ч. на автогарата в Овча Купел.

Хванахме автобуса за Дупница и след 1 час пътуване стигнахме, за късмет движението беше доста спокойно. От там пак за късмет веднага хванахме автобус за Сапарева баня, а от там пък микробус до Паничище. Времето беше ясно и слънчево, без вятър. Нямаше време за губене, разгледахме посетителския център на Национален парк "Рила" и тръгнахме към хижа Пионерска по пътя. От хижата по следите на ратраковете нагоре покрай, новостроящия се незаконен лифт, лека полека и след 2 часа хижа "Седемте езера" изникна пред очите ти. Малко задуха и дори паничката не работеше. Всички си бяха в хижата. След като се настанихме, оправихме багажа, починахме малко и се ориентирахме към столовата.

Поради факта, че съоръженията не работеха, всички се прибраха в хижата рано рано и се почнаха едни игри на табла, карти, имахме 2 литра домашна ракия, с която се справихме до към 20:00 ч. След това вечеряхме и легнахме рано, за да сме бодри на сутринта. Преди да си легна засякох Методи, който току що пристигаше с две девойки, петък след работа, нощно изкачване, много яко е било.

В събота за лош късмет времето пак не бе добро, имаше сравнително силен западен вятър и навяваше много сняг. С Дончо решихме, че няма да дремем цял ден и се качихме по зимната маркировка до хижа Седемте рилски езера. Имаше моменти, когато се чудех дали да тръгваме на горе или не, защото видимостта падаше на моменти до нула. Все пак се изкачихме и си заслужаваше усилието. Горе сякаш хижата бе необитаема и нямаше никой, снега бе навят пред вратата. Оказа се че ние сме единствените смелчаги, качили се до горе в това време и тъй като нямахме пари, хижарката бе много мила и ни почерпи със страхотен чай от шипки. Слизането беше доста по бързо и леко. Към 14:20 ч. бяхме пред нашата хижа и точно тогава Влади, Жени, Андрей и Теодор пристигаха. Ние се прибрахме, хапнахме и пак подремнахме.

Вечерта се събрахме голямата компания, всеки извади мезета и туршии, пийване, който каквото е донесъл и почнахме пак един белот. Аз със Иво се оказахме голям тандем, мачкаме наред - малки и големи, сини и червени. :-)

Неделната сутрин бе благодатна за всички, които чакаха времето да се оправи и вятъра да спре и след като това беше факт, лифта тръгна и всички се втурнаха да карат кой каквото си донесъл - ски или сноуборд. Ние с Дончо, тъй като бяхме пешеходци тръгнахме нагоре по пистата и изкачихме хълма, където се засякохме с една девойка Йова ако не ме лъже паметта и с много готино куче на име Бонга. Те се катереха със снегоходки, но ние тъй като нямахме, драпахме ей така. Към 14:00 ч. се върнахме на хижата, взехме Светльо (друго момче от компанията) и тръгнахме да слизаме, а той спускаше лека полека с борда на долу. За късмет на Паничище буса „ни чакаше”, после от Сапарева баня хванахме междуградския до Дупница, като се наложи да го почакаме около 25 минути, а от Дупница се качихме на влака (пътническия), защото автобуса за София бе пълен и аз реших да не чакаме, макар че считам че допуснах грешка, защото влакът ни клати 3 часа...

В хижата се засякох освен с Методи и с един от лекторите на курса ни по лавинна безопасност, както и доктора от курса. Хората са постоянно в планината, а ние се излагаме и не сме толкова редовни. Но от сега нататък няма да се подаваме на мързела и ще планираме всеки уикенд напред да е ангажиран!

По отношение на незаконното строителство на лифт и път към хижа Рилски езера, в момента няма никаква активност от страна на строителя и нешата са замръзени, надявам се завинаги!

Незаконното строителство над хижа Пионерска

Хижа "Рилски езера"

Аз и хижата в големия вятър

Разходка над ски пистите - Аз, Йова, Дончо и Бонга

Рила отблизо

Бонга и хижа "Седемте рилски езера" в далечината

Ето това се казва ратрак :-)

След пореданта игра на карти


Малко повече снимки тук.
Публикуване на коментар

Всичко с времето си - за босоногото бягане по пясък и историята на една чешма

  Преди повече от две години участвах на първото си състезание по пясък и на бос крак - Камчийски пясъци 2015 . Записах се на късат...