събота, 8 септември 2007 г.

Сняг посред лято на Пирин :-)

Ето какво се случи на Пирин.

Тръгване на 6-ти от Централна автогара. От самото начало работата взе да се обърква, щото за автобуса в 7,30 ч. нямаше билети, та взехме този в 8,30 ч. Радостното е, че времето обещава да е хубаво въпреки прогнозата за дъжд, която обаче не ни отказа да тръгнем. След 4 часа люшкане с транспорта, най-сетне сме на х. Вихрен. Слънцето е на 6, вятърът подухва леко. Настаняват ни 13 човека в стая с 9 легла и 4 дюшека. Добре че има как да се комбинираме по двойки. Хапнахме чудна боб чорба в хижата и вече сме готови!

Към 14,30 ч. потеглихме към върха, въпреки съображенията, че времето няма да ни стигне, Влади, нашият водач избра маршрута през местност Казаните. Беше красиво, а някои даже успяха да намерят и еделвайс, снимка за спомен и продължаваме нагоре. На върха бяхме по график. Първите в 17,10 ч., а последните, между които бях и аз, в 17,45 ч. После надолу към хижата. Малко ни се поразбиха коленете, но пък бяхме супер доволни.

Време е за вечеря. Да ама не, столовата препълнена с пияндурници, дошли с колите до горе, само и единствено с тази цел. Облякохме кой каквото имаше и заехме двете външни маси, въпреки приятната температура от около 2-3 °C над нулата.

Тъй като студа беше толкова голям, че и 30 човека да бяхме, пак нямаше да ни е по-топло. За това аз си легнах с дрехите и с едно одеялце.

На сутринта двама отказаха да продължат. Потеглихме в 9,00 ч. Планът беше х. Синаница, а при хубаво време и връх Синаница.

До Муратово езеро успяхме да наваксаме част от закъснението, но после до Бъндеришка порта си го отворихме отново. По пътя към Синанишка порта ни заваля лека суграшица, но връщане назад вече нямаше. Успяхме да се промъкнем преди да завали сериозно.
Заваля сериозно, като в средата на зимата. Не спря чак до полунощ, натрупа около 25-30 см. Естествено върхът остана за следващия път, тъкмо да има за какво да отидем пак.

На сутринта "Слънчо" отново беше решил да ни радва. Поехме надолу към Кресна, с надеждата, че транспорта, който е уговорил Влади ще ни чака на Върбите (местност, на която всички местни казват Лагера). Хижарят даде указания да не следваме маркировката, а в един момент да хванем по билото. Ама кой да разбере, че става дума за някакво малко било и отклонение от маркировката на не повече от 50-100 метра. Избихме по пътеката за х. Яворов. По едно време я изгубихме и тръгнахме на посоки през гората спазвайки посоката, в която трябва да е билото. Е стигнахме го, но по времето, когато вече трябваше да сме на пещерите, ако бяхме движили по маркировката. След около час по билото стигнахме до отвес точно над реката. Кратко съвещание и избираме да слизаме на ляво. След шеметно 15 минутно спускане, разбираме, че решението е било правилно. Намираме се на 100 м. от разклона, до който трябваше да стигнем по нормалния път.

Обхват няма, така че се надяваме транспорта да ни чака и след кратка почивка тръгваме надолу. Оказа се че не става въпрос за бус, а за камион ГАЗ. Е поне ще е забавно и наистина беше.

Накрая се метнахме на пътническият влак, прекачване на Дупница и в София пристигнахме малко преди 21:00 ч.

На стартовата права - х. Вихрен

Имахме си компания до вр. Вихрен

Красотите на Пирин планина

На 2914 м. надморска височина - вр. Вихрен

На слизане от върха - оборудвах се с щеки

В хижа Вихрен, преди покоряване на върха

Едно красиво езеро на път от х. Вихрен за х. Синаница

Езерото Синаница и връх Синаница на изгрев слънце

Групата пред х. Синаница

Преди тръгване към гр. Кресна

Айде всички на камиона - ГАЗ до ламарина

Возим се на ГАЗ-ката като рибки в консерва

Във влака към София

Всички снимки са тук.
Публикуване на коментар

Всичко с времето си - за босоногото бягане по пясък и историята на една чешма

  Преди повече от две години участвах на първото си състезание по пясък и на бос крак - Камчийски пясъци 2015 . Записах се на късат...