събота, 22 септември 2007 г.

На върха на Балканския полуостров

В ранната съботна сутрин, след класическото оправяне на багажа в 3:00 ч. и три часа сън се излюпих в 6:00 ч., пълен с енергия за покоряване на най-високият ни връх Мусала, който се извисява на 2925 м. надморска височина.

Имахме уговорена среща в 7:30 ч. на Окръжна болница, от където с минибус трябваше да ни закарат до Боровец. Аз закъснях с 10 минути, подредихме багажа и потеглихме веднага. Групата ни се състоеше от 18 човека, като горе чакахме още 2 закъснели. Половината хора от групата се возихме в един Опел Виваро. То нашият шофьор явно е фен на Формула 1, защото караше като състезател по завоите към гр. Самоков, на правите отсечки качваше до 130 км/ч.

Оказа се, че хората от нашия бус са по мързеливи и решихме да се возим на кабинковия лифт. 7 бяхме "лифтаджиите". Тръгнахме към лифта, уверени, лека полека, те нали другите ще ходят пеша, горе ще ги чакаме и стигнахме все пак до лифта и се оказа, че има планов годишен ремонт и лифта не върви. Ужас... Трябваше да "зарадваме" другата част от групата, които вече бяха напреднали с ходенето нагоре. Но какво да се прави, тръгнахме и ние обратно и след около 45 минути се срещнахме. Застигна ни мъгла, леко захладя, а по едно време ми звъннаха от радио "Хоризонт" за да ме питат за информация във връзка с "Европейския ден без автомобили". Аз ги препратих към Ели Грънчарова от The Sofia ECHO, която е и представител на "Велоеволюция" - НПО популяризиращо ползването на велосипед. Имаше и второ обаждане от радиото за още контакти и тогава ги препратих към Цвета Христова.

Малко над Велчово мостче ни настигна камионче - Мерцедес Унимог 1000, каращо ролка ламарина около тон и половина (колко поетично). Десет маймуни накацаха по него, някои вътре, други отстрани, още 4 си дадоха раниците и така продължихме нагоре. След около час бяхме на хижа Мусала.

Аз веднага се ориентирах към столовата на хижата и научих, че има и боб и леща и реших да направя едно 3 в 1 - боб с леща и сандвичи. Спокойно си се нахраних и тъй като другите двама младежи още бяха на път реших да си полегна да почина. То едно слънце напече, та даже хванах тен за няма и 2 часа на припек. Добре му подремнах.

Като дойдоха и последните двама около 15:30 ч. тръгнахме към заслона. Изкачихме се за около час. Влади бе запазил горе места. Времето беше все още приятно и решихме да се изкачим до върха и да останем за залеза - изключителна красота. После се организирахме за едно бързо слизане и бяхме в заслона преди да се е стъмнило напълно.
Направихме заслужена вечеря с доста ядене и малко пиене и към 23:00 ч. почнахме да се ориентираме по леглата.

Влади ни разбуди преди 7:30 ч. (до 8 часа спалното трябва да е освободено, както пише на входа му), слезнахме да закусваме и почнахме да обсъждаме вариантите за придвижване надолу. Имаше идеи за слизане по различни маршрути и в крайна сметка се оформиха 2 групи - тези, които не бяха много уморени тръгнаха нагоре към върха и после през Маричини езера към Боровец. Втората група в която бях и аз, т.е. по мързеливите, тръгнахме директно надолу по пътеката. Времето бе още по-слънчево и топло от предходния ден. До центъра на Боровец стигнахме към 15:30 ч. и седнахме на едно капанче. Развъртяха се едни бири, кебапчета накрая белот за десерт. Към 17:00 ч. благополучно се завърна и втората група и към 18:00 ч. си бяхме в София.

Върхът погледнат отдолу

Пълният състав на групата на вр. Мусала

Екологосъобразна къщичка при х. Мусала

Борче и сутрешната роса

Тревица и водица

Замръзнали пръски вода на чешмата в 8:00 ч. на заслон Еверест

Унимог 1000 vs. вр. Мусала

Всички снимки от Мусала

сряда, 19 септември 2007 г.

"Аквапартньор" ЕООД на 7 години

Бях поканен най-учтиво от бившия ми шеф, г-н Паскалев, на годишнината от създаването на фирмата, в която работех до май 2006 г. Коктейлът се проведе в зала "Триадица" на Гранд-хотел "София". Обстановката бе празнична, аз пристигнах точно на време - за откриването на партито. За мой късмет с влизането си в залата попаднах на 3-мата холандци, с които фирмата работи по няколко проекта в България. И тъй като преди винаги съм им бил в помощ с превода и ги гледам как стоят изолирани, се примъкнах към тях и им превеждах докато бившият ми шеф - г-н Паскалев изнесе кратка реч, направи представяне на минали и настоящи проекти и преди да кажем "Наздраве" имаше изпълнение на няколко музикални композиции на дует от две девойки - цигулка и виолончело.

Ето ме с холандците и г-н Харизанов най-вляво

Г-н Паскалев говори, а аз превеждам ли превеждам. Холандците са наострили уши

Чудесният дует цигулка и виолончело на двете девойки

понеделник, 17 септември 2007 г.

322 км. до Троян и Тетевен

Днес инцидентно ме пратиха да се "разходя" до Троянския и Тетевенския Балкан във връзка с регистрацията за местните избори. Минах по магистралата, първо през Троян. Там поразгледах центъра, защото бях спрял колата по-вначалото. Както се очаква общината се намира в центъра на площада. Свърших бързо възложената ми работа и поседнах на една сенчеста пейка на площада за да си хапна обяда, който си носех от вкъщи. Толкова беше спокойно, а слънцето си напичаше приятно.

След като хапнах бързо се отправих към гр. Тетевен. Минах по пътя за Шипково и Рибарица, след 50 км. се озовах на центъра в гр. Тетевен. Този път намерих място за колата по близо до централния площад. Преди да влезна в сградата на общината минах през Музеят, в който си сложих 28ми пореден печат в колекцията от печати на 100-те национални туристически обекта на България. В София се прибрах около 18:30 ч.

Площада и сградата на община Троян

Еееех времена - Троян 088

И тук времето е спряло - модерни телекомуникационни решения за вашия град...и телеграф има даже!

Музеят в гр. Тетевен

петък, 14 септември 2007 г.

297 км. до Костенец - Септември - Батак - Лесичово

Със Стефан ни пратиха да подаваме документи във връзка с изборите и се разходихме от гр. Костенец през гр. Септември, гр. Батак до гр. Лесичово. Пътувахме с кола и пътуването беше супер, защото времето беше невероятно - слънце и лек ветрец. В гр. Батак се отбихме в историческия музей. Имаше много интересни експонати. Там сложих печат в книжката на 100-те национални туристически обекта на България.

В музея на гр. Батак

Стена с имената на загиналите в Априлското въстание

събота, 8 септември 2007 г.

Рожден ден на Венци

След уморителни 3 дни в Пирин, след като се освежих с топъл душ и хапнах, в пълно бойно снаряжение, към 22:30 ч. се занесох у Венци. Хапнахме, пийнахме и се закарахме в клуб Ликьор. Умората се загуби някъде в съзнанието ми и аз бях един от най-подвижните в дискотеката. Благодаря все пак на Лили, която ме откара до Плиска на път за вкъщи. Иначе нямаше да мога да издрапам.

Снимки няма...за сега!

Сняг посред лято на Пирин :-)

Ето какво се случи на Пирин.

Тръгване на 6-ти от Централна автогара. От самото начало работата взе да се обърква, щото за автобуса в 7,30 ч. нямаше билети, та взехме този в 8,30 ч. Радостното е, че времето обещава да е хубаво въпреки прогнозата за дъжд, която обаче не ни отказа да тръгнем. След 4 часа люшкане с транспорта, най-сетне сме на х. Вихрен. Слънцето е на 6, вятърът подухва леко. Настаняват ни 13 човека в стая с 9 легла и 4 дюшека. Добре че има как да се комбинираме по двойки. Хапнахме чудна боб чорба в хижата и вече сме готови!

Към 14,30 ч. потеглихме към върха, въпреки съображенията, че времето няма да ни стигне, Влади, нашият водач избра маршрута през местност Казаните. Беше красиво, а някои даже успяха да намерят и еделвайс, снимка за спомен и продължаваме нагоре. На върха бяхме по график. Първите в 17,10 ч., а последните, между които бях и аз, в 17,45 ч. После надолу към хижата. Малко ни се поразбиха коленете, но пък бяхме супер доволни.

Време е за вечеря. Да ама не, столовата препълнена с пияндурници, дошли с колите до горе, само и единствено с тази цел. Облякохме кой каквото имаше и заехме двете външни маси, въпреки приятната температура от около 2-3 °C над нулата.

Тъй като студа беше толкова голям, че и 30 човека да бяхме, пак нямаше да ни е по-топло. За това аз си легнах с дрехите и с едно одеялце.

На сутринта двама отказаха да продължат. Потеглихме в 9,00 ч. Планът беше х. Синаница, а при хубаво време и връх Синаница.

До Муратово езеро успяхме да наваксаме част от закъснението, но после до Бъндеришка порта си го отворихме отново. По пътя към Синанишка порта ни заваля лека суграшица, но връщане назад вече нямаше. Успяхме да се промъкнем преди да завали сериозно.
Заваля сериозно, като в средата на зимата. Не спря чак до полунощ, натрупа около 25-30 см. Естествено върхът остана за следващия път, тъкмо да има за какво да отидем пак.

На сутринта "Слънчо" отново беше решил да ни радва. Поехме надолу към Кресна, с надеждата, че транспорта, който е уговорил Влади ще ни чака на Върбите (местност, на която всички местни казват Лагера). Хижарят даде указания да не следваме маркировката, а в един момент да хванем по билото. Ама кой да разбере, че става дума за някакво малко било и отклонение от маркировката на не повече от 50-100 метра. Избихме по пътеката за х. Яворов. По едно време я изгубихме и тръгнахме на посоки през гората спазвайки посоката, в която трябва да е билото. Е стигнахме го, но по времето, когато вече трябваше да сме на пещерите, ако бяхме движили по маркировката. След около час по билото стигнахме до отвес точно над реката. Кратко съвещание и избираме да слизаме на ляво. След шеметно 15 минутно спускане, разбираме, че решението е било правилно. Намираме се на 100 м. от разклона, до който трябваше да стигнем по нормалния път.

Обхват няма, така че се надяваме транспорта да ни чака и след кратка почивка тръгваме надолу. Оказа се че не става въпрос за бус, а за камион ГАЗ. Е поне ще е забавно и наистина беше.

Накрая се метнахме на пътническият влак, прекачване на Дупница и в София пристигнахме малко преди 21:00 ч.

На стартовата права - х. Вихрен

Имахме си компания до вр. Вихрен

Красотите на Пирин планина

На 2914 м. надморска височина - вр. Вихрен

На слизане от върха - оборудвах се с щеки

В хижа Вихрен, преди покоряване на върха

Едно красиво езеро на път от х. Вихрен за х. Синаница

Езерото Синаница и връх Синаница на изгрев слънце

Групата пред х. Синаница

Преди тръгване към гр. Кресна

Айде всички на камиона - ГАЗ до ламарина

Возим се на ГАЗ-ката като рибки в консерва

Във влака към София

Всички снимки са тук.

понеделник, 3 септември 2007 г.

На с. Бели Искър - с колело

С Вельо решихме да караме колела в Рила. Отседнахме в къщата на баба му и дядо му в с. Бели Искър.

Веднага след работа се отправих към вкъщи за да си оправя багажа като преди това набързо си купих нова седалка за колелото. Тъй като автогарата, от която тръгват абтобусите е на 5 минути от нас, аз имах време за да се оправя и успях да хавана последния автобус за Самоков, който тръгва в 19:30 ч. След като пристигнах, шофьорът бе много любезен и дори ме откара до изхода на града, откъдето се отправих по пътя за с. Бели Искър. Не бях се отбивал в този район повече от 13 години. Все пак успях да се ориентирам и стигнах към 21:00 ч., даже Вельо ме посрещна.

Настаних се хапнахме и поговорихме преди да заспим. Времето наистина беше великолепно, въздухът бе толкова чист, че 7 ч. сън бяха предостатъчни.

На сутринта в събота, независимо от облачното време тръгнахме в посока яз. Бели Искър, покарахме малко но дъждът ни поуплаши и се върнахме. Покарахме до с. Говедарци, което е на около 9 км. от с. Бели Искър, там времето пак ни поизплаши и се върнахме към началният ни пункт. Покарахме малко по черен път около р. Бели Искър и следобед се прибрахме в къщата, където полегнахме за заслужена почивка. Вечерта се почерпихме с домашна ракийка и хубави гозби на бабата на Вельо.

В неделя сутринта времето бе дъждовно и облачно, след обилна закуска трябваше да си тръгна към София. До Самоков ме наваля малко дъжд и за мой късмет стигнах на време за да хвана маршрутката.

Сменяме гуми преди тръгване, оказа се че старата ми гума има цели 14 лепенки

В пълно бойно снаражение

Малко повече снимки тук.

Темаскал в Стара планина - защо не?!

Преди 2-3 седмици получавам обаждане от неизвестен номер: Здрасти, Оги, попадна ми страницата Wander Ogy | BG Traveler , много пътешестваш, ...