понеделник, 28 май 2007 г.

До морето и назад

След бала на Ива, в ранната сутрин на съботния ден отидох да взема колата от колегата, минах през Стефан да ги взема, после през офиса да взема едни материали и тениски, взех си багажа от вкъщи, минахме да вземем Валя от Младост и отпрашихме към морето. Тъй като колата е малко остаряла, се налагаше да се долива вода в радиатора от време на време, също трябваше да доливаме и газ (колкото и да не ми се иска).

Всичко бе в рамките на нормалното, когато към края на магистралата преди гр. Чирпан нещо започна да пуши. Спряхме и се оказа, че е избило масло, колата е позагряла и водата...е изчезнала, защото я няма капачката на резервоара за вода за охладителната система...много лошо. Масло навсякъде, мирише, пуши... Изляхме 3-4 литра вода, каквото имахме като запас... добре че наблизо бе асфалтовия възел, където имаше хора и ни дадоха вода да долеем. Импровизирано направихме една капачка от автомобилна гума и скоба, че изкарахме така до един склад за авто части, втора употреба, та се намери друга капачка.

Продължихме си лека полека към морето, качихме една стопаджийка, тя се оказа от "нашите", знае за много добре Иракли, дори организирала е боди-арт в защита на Иракли във Варна, ма много приказлива. То момичето като започна да разказва за разни череши и плодове, за задушницата и аз се разсеях от пътя и знаците и точно около Старозагорските минерални бани, където винаги има полиция ме спряха. 33 км/ч над допустимото ограничение, полковник Христов вика "... пишем акт моето момче... на къде сте се разбързали толкова?" Аз викам: "...ние сме младежи, отиваме да чистим плажа на Иракли, че си говорихме и за черешовата задушница и тук има черешки да купим...". Полковника вика: "...ами айде да пишем един фиш тогава, за 5 лв., по чл. 182, ал.1, т.1...и да си го платите по банков път...". Много добре се получи, минах метър, пък и нямах пукната стотинка в джоба, не че пари на ръка ще им дам де.

Отклонихме се по пътя за Слънчев бряг и директно продължихме към Иракли, девойката оставихме на разклона. Плажа бе спокоен, времето бе доста облачно, но не валеше. Тръгнахме към лагера на хората от "Да спасим Иракли". Водата бе супер, пясъка едър и леко топъл. По плажа се забелязваха чували със събрани боклуци, то ние нестига че пътувахме едва в събота за да се включим в почистването, ами и с тази кола стигнахме едва следобеда и големия боклук бе събран. Видяхме се с Данчето, Тошко, Крис, Надя, Добри у няклоко други младежи. Все още стоеше проблема с извозването на боклука, но тъй като Николчев бе в чужбина, така и не успяхме да уредим този въпрос.

Новите душове на Иракли

От Иракли си тръгнахме към 21:00 ч., макар че ни поканиха да останем на палатки/чували, но ние отказахме тъй като някои хора от групата нямаха готовност/желание. Валя се свърза със Сашо за да уговорим спането, но се оказа, че се получило малко разминаване и... няма къде да се спи. Добре че имах резервен вариант и айде към Бургас у Мая. На влизане в Бургас по телефона Мая даваше наставления как да стигнем до тях, на ляво на дясно, след светофара на третата в дясно и така по едно време около 19:00 ч. гледам Мая на тротоара.

Настаняване, разпределяне на леглата, кой в коя стая, кой с кого в легло или на земята и т.н. Оправяне на багажи, вземане на душ, малко интернет и айде да хапнем на най-добрите дюнери в Бургас. На някои хора им се стори много ходенето до дюнерите, но си заслужаваше. После отидохме на градинско парти в един от обектите на Мая, много хубаво, точно срещу хотел Приморец. Айде по бира, малко ракийка и после салатка, хубава компания, но умората надделя и се прибрахме около 1:00 ч.

На другата сутрин, неделя все пак, поспахме до 8:30 ч. и трябваше да тръгнем към Иракли, а Мая на бачкане. Айде сбогуване, без много сълзи ;-), та директно на Иракли, пиха кафеджиите по едно в кафенето на Жоро Николчев в Слънчев бряг (бетонния град) и към 10:00 ч. бяхме в Иракли и се оказа, че местните хора са осигурили транспорта за събрания боклук та ние само успяхме да посъбираме дребни отпадъчета по плажа и за добро или за лошо имахме възможност да направим плажа за начало на сезона. Водата бе ОК, като и свикнеш, то и слънце нямаше, едно буреносно и облачно... За беля УВ лъчите си минават без много зор и ние със Стефан си поизгоряхме. Изкъпахме се, полигавихме се, помокрихме се и така до към 15:00 ч., Бардуков ни покани на събор в с. Равадиново, близо до гр. Созопол.

Иракли на север

Аз и Стефан във водата
Иракли на юг

Към 16:30 ч. се дотътрихме до с. Равадиново,на площада се провеждаха народни борби, Ицо Бардуков ни посрещна на маса, в голяма компания, кебапчета, пилешки трътки на дървени въглища...как да откажеш, пък и хората се радват като им дойдеш на крак. Те заслужават похвала, в селото Зелената партия е събрала най-много гласове и е много пред вторите от ПЕС. Към 19:00 ч. си тръгнахме уж към София, но на Мая и хрумна гениалната идея да спим пак у тях и да пътуваме понеделник сутрин.

На влизане в Бургас пак по телефона се ориентирахме и Мая отново ни посрещна с усмивка. Прибрахме се, пак душ, баня, Мая ходи до Каблешково (то е по път) за племенника, ние пазарувахме в магазина и тя като се върна точно ни хвана на касата. Правихме си спагети, ние със Стефан готвехме, а "жените" си гледаха телевизиийка и бяха в "Матрицата". Бяхме взели и една ябълкова Флирт с безалкохолно, имаше и ягоди за десерт. Спагетите ни дойдоха много, с Ризов направихме една-две игри табла и всички се опнахме да почиваме, че на сутринта ставането бе предвидено за 6:30 ч.

Сутринта Мая ни направи сандвичи с лютеница и сиренце, погрижи се тя за нас много добре. Отново някои се мръщеха, че сандвичите били сухи. На път като тръгнахме всичко живо изпозаспа, нямах си компания, спирахме да проверяваме масло, вода, купувахме череши и т.н. Наложи се да долеем 2 л. масло, че колата щеше да пресъхне и да престърже в един момент. На влизане в София ни завари, ужасен трафик и дъжд.
Публикуване на коментар

Всичко с времето си - за босоногото бягане по пясък и историята на една чешма

  Преди повече от две години участвах на първото си състезание по пясък и на бос крак - Камчийски пясъци 2015 . Записах се на късат...